"Бащата на манипулацията" според мен е не само автобиография за кариерата на Едуард Л. Бернайс, но и на монументалните открития в резулат на неговия труд. Наистина може да се каже, че Бернайс е бащата на връзките с обществеността, каквито ги познаваме днес.
Изследванията на Бернайс са постигнали и невъзможното в улавянето на социалното, политическото, икономическото и културното развитие по онова време. Това е помогнало на Бернайс да разбере поведението на хората и да постави основите на тази невероятна професия. Той е бил сигурен, че светът се управлява от интелектуален елит. Именно сред този елит Бернайс поставя специалиста по пъблик рилейшънс, който трябва да познава обществото и да може да вплете интересите на своите клиенти в общественополезни каузи.
Авторът Лари Тай описва Бернайс в една много положителна светлина. Книгата е организирана така, сякаш са поставени основни точки, които очертават отношенията на Бернайс с различните предприятия в съответния етап от неговата кариера. В цялата книга, Лари Тай ни убеждава във величието на Бернайс и степента на която той е важен за обществото. Забелязах един такъв пример, когато Лари разказва за ролята на Бернайс в конфликт свързан с Гватемала и компанията "United Fruit Company". В действителност тактиката на Бернайс (да публикува множество статии в пресата, свързани с комунистическото влияние на Гватемала), всъщност са довели до брутален бунт срещу правителството. Лари Тай го описва като ключов източник на информация за пресата, особено либералната такава, точно по време на превземането - той е издал първата информация на публиката, свързана с превземането. В книгата, Лари не очертава достатъчно негативите в делата и практиките на Бернайс и в този смисъл, смятам че тази автобиографията е разказана само от едната страна на нещата.
Ето малко повече за тази история: Бернайс оглавявал кампания срещу Гватемала, в която гватемалският социалистически лидер Хакобо Арбенс Гусман бил превърнат в демон, подобно на Хюсеин, а американската публика била накарана да повярва, че страната й се бори срещу тиранията. Истинският облагодетелстван от тази прецизно създадена политика била компанията "United Fruit", чиято бананова корпорация била застрашена от новото ляво правителство на Гватемала. Компанията не е могла дори да бъде заподозряна.
Въпреки, че Лари Тай хвърля всички практики на Бернайс само в положителна светлина, аз по-скоро съм съгласна с неговите аргументи, отколкото обратното. Единствено не съм съгласна със степента до която Лари възхвалява Бернайс, защото доколкото съм чела, Бернайс е бил мотивиран главно от финансовите изгоди, които му предлагали неговите клиенти. И може би по-рядко от морала и предпазливостта в името на здравето и безопасността на хората. Все пак, Бернайс е бил човекът, който повече от всеки друг е успял да накара жените на пушат и завинаги е поставил бекона и бърканите яйца на масата за закуска на американците. Той е имал силно влияние във всичко в живота на американците - от продуктите, които купували, през местата, които посещавали, до храната, с която закусват и до днес.
Въпреки това, Бернайс е допринесъл много за обществото и много от нещата за които Лари пише подкрепят това твърдение. Както казва самият Лари - гениалността на Бернайс е безспорна! Той е бил в състояние да съпоставя идеи и концепции с продукти и услуги и да разшири много бизнеси. Например, Лари пише как Бернайс придобил първата си работа като Главен изпълнителен директор (CEО), на два медицински вестника. Той отчита тогавашната тийнейджърска амбиция и порив демонстрирани от Бернайс. Как той мотивирал един Richard Bennett (известен актьор) да създаде филма "Вредни неща" - пиеса на Еужен Брийо. Пиесата разказва за болен мъж от сифилис, който се жени и децата му се раждат болни. Това атакува господстващите по онова време стандарти за непристойност на такъв вид теми. По онова време е било табу да се дискутират болестите, предавани по полов път, още по-лошо да се говори за предпазване здравето на хората, но "Вредни неща" прави именно това, благодарение на Бернайс. Той научава, че Richard Bennett проявявал интерес да продуцира "Вредни неща" и Бернайс му написал писмо, в което казва: "Редакторите на "Медикъл ревю" подкрепят заслужаващо похвала намерение да се борите със сексуалната пуританщина в Съединените щати, поставяйки на сцена пиесата на Брийо "Вредни неща". Можете да разчитате на нашата помощ."
В книгата пише, че Еди Бернайс и неговият другар Фред Робинсън организират фонда, който плащал за продукцията на филма, само и само той да стане реалност. Това показва, че дори в млада възраст, Еди отчаяно копнеел за слава и място в историята.
През целия си живот, Бернайс работил и проектирал делата си, така че да остане в историята като основател на професията си. Дори понякога си навличал подигравки от колегите си в индустрията за своите непрестанни самореклами. Независимо от това, Едуард Бернайс си заслужава титлата, дадена му от репортера на Boston Globe - Лари Тай - "Бащата на манипулацията" или както е истинското наименование на английски - "The Father of Spin".
Докато тази книга се пишела, Еди Бернайс все още бил жив и помогнал в създаването и като стимулирал откриването на истината. "След смъртта си, той завещал на библиотеката на Когреса, повече от 800 кутии с лични и служебни бележки, разкриващи в детайли кампании, по които е работил, както и тактики и стратегии, използвани в цялата му кариера от осем десетилетия. Документите на Бернайс хвърлят светлина не само върху самата професия ПР. Те показват дори и понякога обезпокоителни сведение за някои от най-интересните моменти в историята на ХХ век - как ни накараха да пием бира, обявявайки я за "модерната напитка" или как пушещата жена стана социално приемливо явление (не че аз не пуша). Компаниите, обвързани е тези кампании, не искали да се разгласяват подробностите около тези събития, извинявайки се с факта, че не пазят никакви документи. Но Еди Бернайс е запазил всяко листче хартия, което е дал или взел, като желанието му било след смъртта му да станат общодостъпни. Правейки това, той ни позволи да видим точно как са се правели политиките на компаниите и как в много от случаите са се базирали измами."
Въпреки всичко това, съществува поразителен парадокс в отношенията между Фройд и Бернайс. Чичото говори за "лечение" - за изваждане на повърхността на съзнанието, скритите мотиви, с убеждението че това ще помогне на хората да водят по-пълноценен начин на живот. От друга страна обаче, Бернайс използва психологически техники, за да замаскира мотивите на своите клиенти. Прави го като част от преднамерена стратегия, целяща да запази масовото публично несъзнание на силите, които работят за да изваят умовете им в нечии интерес/полза.
Характерно за Бернайс, но и отново парадоксално е неговото забележително откровение, че всъщност той наистина целенасочено използва манипулативни тактики в своята работа: "Ако сме разбрали механизма и мотивите на груповото съзнание, то тогава сега е възможно да контролираме и групираме масата, според нашите желания, без тяхното знание."
Когато Тай задълбава в личния живот на Еди Бернайс, той не се опитва да прилага поп психология към този 4-инчов човек, изглеждаш иначе толкова голям. Чрез множеството интервюта с неговото семейство, бивши служители и ПР колеги, Тай успява да покаже истинския характер на Еди. В крайна сметка, сред близките си хора, Еди изглежда като един стиснат, тираничен шеф, носещ своето вечно недоволство в продължение на десетилетия.
В личен план, Еди не успява напълно да оцени най-големите ценности в живота - неговата лоялна и брилянтна съпруга Дорис и двете им дъщери Дорис и Ани. В книгата се разказва как той е бил добър съпруг и баща, само когато е искал да играе тази роля, но през повечето време, Еди е играл роли в други театри. Дъщеря му Дорис, твърде че "неговият живот се определя изцяло от неговата работа". Другата му дъщеря Ани пък - романистка и инструктор по писане, определя баща си с доста по-сурови думи: "наистина не смятам, че той изобщо е трябвало да бъде баща в живота си".
След седем десетилетия в Ню Йорк, Бернайс се премества със семейството си в Кеймбридж, търсейки благоприятна среда, за да напише мемоарите си. През 1980 година, той грижовно се грижи за съпругата си в нейните последни дни на земята. След това, Еди Бернайс бавно започва да се разпада. Последните 5 години от живота на Еди преминават като сапунена опера: любовница на възраст 2 пъти по-малка от него, публично твърдяща че в сексуално отношение Еди "не се задоволявал лесно" дори в 90-те си години; прахоснически начин на живот източващ богатството събирано през годините; обвинения в отвличане; съдебни дела; процесуални настойници; старческа деменция и упорита съпротива срещу смъртта. През 1995 година Едуард Бернайс умира. Погребение е нямало, защото Еди Бернайс не вярвал в Господ, нито в смъртта.
"Бащата на манипулцията" е много повече от история на велик човек. Тази книга повдига важни въпроси свързани с начина на поднасяне на информацията пред американската общественост, въпроси които ни засягат повече отколкото самите ние осъзнаваме. Лари Тай концентрира толкова много в толкова малко страници, което е красноречиво за неговия талант! Нещо повече, той е разказал живота на Бернайс по увлекателен и уникален начин.
"Всъщност, това е книга, която показва как рутинно се моделира публичното мнение от различни сили в нашата култура. И по необходимост това е книга за развитието на пъблик рилейшънс и за демокрацията в ерата на контрол върху комуникациите."
(източник: книгата "Бащата на манипулацията" Лари Тай")
