Защо купуваме - пазаруващите деца

Децата ходят навсякъде и днес те също пазаруват. В тази публикация ще Ви докажа този "феномен", разгадан както се досещате от Пако Ъндърхил.
В днешно време е почти сигурно, че и мъжете и жените работят постоянно. Това означава, че в едно семейство и двамата родители работят и пазаруването, което не може да се извърши през обедната почивка, трябва да стане по времето, когато цялото семейство е заедно. Детската градина или училището приключват, когато приключва и работният ден. 

Пазаруването се превръща в приятно излизане, а децата ходят навсякъде, защото родителите им ги взимат навсякъде. Пазарът иска деца и всъщност те вече консумират дори и повече масмедии от нас възрастните. Да сте забелязали как децата боготворят телевизионни герои, дразнещи песнички в рекламите и умело нарисувани панди, мечета, роботи, барбита и всякакви други участници в днешните реклами?
"Няма нужда да стоиш настрана от световния пазар просто защото си метър и пет висок, нямаш доход и не ти позволяват да пресичаш улицата без мама. Ти си икономическа сила, сега и в бъдеще и това има значение." Технически погледнато, родителите избират и купуват играчки, но на практика решенията се взимат от децата. Дори едно дете да не може все още да говори, родителят взима играчка от рафта, разглежда я и след това я разклаща пред лицето на детето, за да получи мнението, което в случая е важно. Ако детето захапе, родителят купува. Затова например повечето от играчките са опаковани така, че да могат да се натискат копчетата, без да се отваря опаковката. Пако споделя за един магазин - Zany Brainy, където мостри на играчките са разопаковани и поставени директно на пода.
Но има един малък проблем в това магазинът да е подреден така, че да хване вниманието на децата. Всъщност, след известно време преживяването в магазин, харесван твърде много от децата се превръща в нещо, което възрастният иска само да избегне. Тук решението може би е да се намери точният баланс.
В следващите няколко реда обаче, ще коментирам участието на децата в пазаруването, погледнато от друг ъгъл. Всъщност много често, поради същите причини изброени по-горе (че децата биват мъкнати навсякъде), децата попречват извършването на покупка. Добър пример затова са банките. След прочитането ми на книгата на Пако, започнах да се заглеждам повече в търговските обекти и нещата, които се случват в тях. Наблюдавали ли сте родители с малки деца в банковите клонове? Винаги всички ги пускат да минат първи, а когато им дойде редът, те гледат по най-бързия начин да приключат с банковия служител, за да излезнат навън с често размрънканото си дете. Защо на гишетата, банките нямат един прост инструмент за задържане на клиенти, като книжка за оцветяване и няколко цветни молива? Не вярвам инвестицията да е голяма, предвид че говорим за банка. Това би спечелило на служителя няколко минути време, в което той би могъл да предложи допълнителни услуги на клиента или пък нов заем. Много неща могат да се направят и за привличането на студентите. Например разработване на интериорен дизайн на клон за студенти. Не обичам банки и не смятам да давам повече идеи в тяхна полза, но това важи и за автосалоните, дрогериите, магазините за мебели. Смятам, че IKEA е пример за подражание в това отношение. Не само заради вниманието, което демонстрират към децата, но и затова че в този магазин всичко е открито и може да се пипне - следователно децата могат да взаимодействат с предметите. Първото нещо, което децата правят когато някой предмет привлече вниманието им е да го докоснат, да взаимодействат. 
Ами тийнейджърите? Те също нямат доход и покупките им зависят почти изцяло от родителите им. Тийнейджърите правят всичко за имиджа и възприемат много повече всички изкушения на рекламата, посланията на медиите и марките. Те още вярват в силата на една марка да придаде статус и харизма. 

Тийнейджърите обичат да претърсват света за икони или някакви други следи, че нещо - някакъв продукт, някакъв магазин - е създаден за тях. Отново добър подбор на думи от Пако: "Тийнейджърите обикалят магазините с приятелите си, за да разглеждат, когато искат да си купят нещо. След като са избрали и са получили одобрението на събния състав от техни равни, те се връщат с мама или татко - "носача на портфейла" - и бързо приключват транзакцията, като не искат да рискуват унижението да бъдат видени на обществено място да купуват дрехи с древните си родители".

Диляна Котева