Guinness - Meet The Sapeurs

Преди да прочете коментарите ми по тази очарователна реклама, по-добре първо изгледайте рекламния клип: https://www.youtube.com/watch?v=B-3sVWOxuXc

Известната ирландска бира Guinness изтъква "The Sapeurs" - общество от елегантни джентълмени в Конго, група бедни, но невероятно изискани хора от Бразавил, столицата на Република Конго. Техният живот не се определя от работа или богатство, а от морален код и вдъхновяваща визия, демонстрираща усет към модатата и креативност. Те обожават елегантността и стила в модатата.

"The Sapeurs" играят с цветовете, текстурите и десените които носят, но за тях не е важна материята на облеклата или пък цената на костюмите, а човекът който се намира в тях. "The Sapeurs" ни показват, че в живота не винаги можем да избираме какво ще ни се случи, но винаги можем да избираме кои да бъдем. Чрез тази реклама се възхваляват както "Guinness", така и "The Sapeurs", които изумително се вписват в историята на бранда. За тези, които не са запознати, по-долу ще Ви разкажа малко и за нея. 

Но нека се върнем към рекламата на Guinness, дело на рекламната агенция BBDO, Лондон. Чудите се какво общо имат "The Sapeurs" с Guinness - това е слоганът на кампанията "Made of More", която има за цел да покаже обикновени хора по света, които всъщност са вдъхновяващи. Както казах, "The Sapeurs" вярват, че в живота не винаги можем да избираме какво ще ни се случи, но винаги можем да избираме кои да бъдем. Тук е връзката между бранда и това малко общество. 

В техните гардероби, няма място за евтини дрехи. Те по-скоро могат да бъдат видени с облекла на Versace, Prada, Gucci и Armani. Тези хора живеят с по-малко от 30 цента на ден и сдобиването с такива дрехи не е лесна работа. Повечето от тях харчат толкова пари за визията си, колкото за купуването на дома си. 

Някои спестяват пари, за да си купят дрехи втора употреба, други разчитат на близки, живеещи в чужбина или пък на хулигани и крадци в големите европейски столици, които им изпращат крадени костюми и аксесоари от последните колекции. Някои от тях работят на две места, някои просят, вземат назаем и понякога крадат - правят каквото е необходимо, за да могат да се перчат с Versace, Prada и  Gucci. Да Ви приличат на някой? А ако добавим марки като BMW, Mercedes и най-новото Maserati, паркирани пред столично заведение? 

Въпреки всички тези начини за сдобиване с дрехите, тези мъже изглеждат наистина като за милион долара, докато годишният им доход е едва 100 долара. Истинският "Sapeur" трябва да бъде и образован, да говори гладко, но и да има солидна морална етика. Това означава, че отвъд външния вид и суетата, скъпите облекла са моралната аристокрация на индивида. Когато "Sapeur" изразява себе си чрез хармония в дрехите си, той изпраща адмирациите си към Господ. 

Смятам, че рекламата на Guinness - "Meet The Sapeurs" е впечатляваща, защото е нестандартна, защото показва обикновени хора, имайки необикновени убеждения и най-вече защото доказва, че всеки може да бъде нещо повече, независимо от обстоятелствата в живота му: Guinness - "Made of More"!

Диляна Котева

Ето малко и за историята на ирландската бира: Guinness е основана през 1759 година, но първата си реклама пускат през 1794 година. Интересен факт е че през 1929 година напитката се слави с посланието "Guinness is Good for you". През тези години докторите смятали, че тази бира притежава полезни съставки. Дори до 1950 година в ирландските болници давали на току-що родилите майки от бирата, защото тя имала високо съдържание на желязо. Затова не е чудно и защо от Guinness са избрали именно това послание. (Това ми напомня за историята на Coca-Cola и как през Втората Световна Война, носели на войниците от напитката, защото вярвали че повдигала бойния дух на войската. Популярността ѝ нараства след войната, когато завръщащите се войници я превръщат в синоним на американския начин на живот.)  Слоганът се запазил и през следващите 40 години, докато не настъпили по-сериозни регулации в рекламния бизнес. Напитката е кръстена на нейния създател Arthur Guinness и ДА, Рекордите на Гинес идват от наименованието на този бранд. През 1951 изпълнителният директор на Guinness - Sir Hugh Beaver спорел защо яребицата била най-бързата дива птица в Европа. След като осъзнал, че е невъзможно да докаже твърдението си чрез никой справочник, той решил да публикува такъв тип книга, която да разрешава подобни спорове. През 1954 година Guinness пуснали тираж от 1000 копия на "Книгата с рекорди" под формата на марктингов инструмент за реклама. В момента Книгата на Гинес държи своят собствен рекорд като най-продаваната серия от книги на всички времена!

Източници:

http://www.businessinsider.com/an-evolution-of-guinness-advertising-2012-3?op=1#ixzz3PyBzpDAd
http://www.guinness.com/en-gb/sapeurs/
https://www.facebook.com/notes/jadili-africa/s-a-p-e-u-r-s-meet-the-sapeurs-of-congo-by-valerie-rain/226441287408044

Защо купуваме - какво искат жените

В настоящата статия, ще ви разкажа как пазаруват жените и как магазините се нагаждат според по-голямата част от купувачите - работещите жени. 
Пако Ъндърхил е открил един интересен факт за пазаруващите жени, който по мое мнение почти никой магазин в страната ни не осъзнава. Това е "побутването отзад" - неудобството, което жените чувстват, когато ги бутнат в гръб, докато пазаруват. Това означава и че жените не обичат да разглеждат стока, която е разположена под нивото на кръста - не можете да очаквате жена да се наведе и да се чувства удобно повече от момент-два. Следователно тя би се раздразнила и вероятно би си излязла от магазина, без да купи нищо.

Според моите наблюдения, особено в новооткритите дрогерии или козметични магазини в моловете, дисплеите със стока са разположени изключително неблагоприятно в това отношение (особено кошниците с лакове). Това не важи само за тях, а и за всички останали магазини за дрехи, обувки, бельо и т.н. Решението на този проблем е създаването на своеобразни убежища в магазините с помощта на щандове, за да позволят на купувачите да стоят на спокойствие и да търсят необезпокоявани.
Защо търговците не разглеждат магазините и не си задават въпроса "Мога ли да стоя тук и да пазарувам, без да бъда бутан отзад?" И съответно, всяко място, където отговорът е "не", не е място за стока, която изисква внимателно разглеждане. Като се замисля, почти винаги когато съм влизала в магазини за козметика, дрогерии и други подобни, все някой ме е бутал за да мине. Ако съм решена да купя дадена стока, дори клякам, само и само да разгледам, но понякога става по-зле, защото се налага да стана, за да мине някоя по-пълничка дама натоварена с торби. 
И като си говорим за магазини за козметика, какво ще кажете за Sephora, Douglas, Inglot, Mac, Beauty Zone и така нататък, където както се изразява Пако "кукли с официални бели лабораторни престилки (но с грим като за събота вечер), размахващи гримове, четки и всичко останало" се опитват да ви продадат стоката си? 

Седите на стол, а тя те превръща в малко по-слаба версия на самата нея и ти купуваш това, което тя ти препоръча. Цените нарочно не се виждат ясно, като се предполага, че ще си твърде притеснена, за да попиташ. Е, аз ще кажа че предпочитам да си купя продукт, който има тестер и цена, защото когато се обърна към служител в някоя от тези дрогерии за да попитам каквото и да било, винаги ми вадят най-скъпата марка, често дори с пренебрежение в очите. Пренебрежение не защото не изглеждам като потенциален купувач, а защото просто така е модерно в света на модата и козметиката. Модерно е, защото по този начин се увеличава желанието на дамата за покупка, тъй като тя иска да прилича на топ модел, подобно на описаните по-горе "кукли". 
Ние дамите, искаме пространство, където да пазаруваме и разглеждаме на спокойствие, без някой служител да ни пита "С нещо да Ви помогна?". Искаме също така и време, но за жалост това не зависи от магазините с изключение на опашките, които ще коментирам в друга статия. А когато просто си разглеждаме, няма да откажем и срещу женския щанд да се намира мъжки такъв, където готини мъже да ни хвърлят по някой поглед. Това важи за всички дами, без значение дали са млади тинейджърки или пък майки с деца! 

Диляна Котева

Защо купуваме - как се движи купувачът

Преди време, участвах в една стажантска програма на български телеком. Бях стажант в отдел Търговски маркетинг - мърчандайзинг. Специалистът, който ме обучаваше ми каза нещо много странно затова как се движат хората, когато влезнат в търговски обект, както и навсякъде другаде. Хората се движат надясно. По-късно, започнах да се замислям затова и да наблюдавам хората в магазините, летищата, паркингите и т.н. Те наистина винаги поемаха надясно. Един ден, докато трябваше да посрещна голяма група спортисти на летището, си направих експеримент. Така или иначе, трябваше да стоя на входа на летището с табелка цял ден, започнах да броя. Знаете, че в София на терминал две пристигащи, когато си вземете багажа има едни плъзгащи се врати и след тях трябва да продължите или наляво или надясно. Поне аз, когато излизам от тях, имам чувството че всички погледи са в мен и гледам да се ориентирам по-бързо. Но в този ден, забелязах че не съм само аз така, на всички пристигащи им личеше в погледа това чувство. Та както си чаках цял ден и пред мен през тези врати преминаха над 200 човека, средно 9 от 10 избираха винаги дясната посока. Това не се забелязва, освен ако не се опиташ, но е вярно - когато хората влизат някъде, те се насочват надясно. Затова в магазините, най-ценната част е предната дясна. Там трябва да бъдат разположени най-важните стоки, тези които трябва да бъдат видени от 100 процента от клиентите. Това е начин да се извлече изгода от начина на движение на хората.
Това правило важи и за разполагането на стока по рафтовете в магазините. Екипът на Пако Ъндърхил забелязват следното: "Представете си, че стоите пред рафт, с лице към него - най-лесно е да посегнете към продукти, разположени в дясната страна спрямо мястото, където се намирате, а не да протягате ръка пред тялото си наляво."
Докато стажувах в гореспоменатия отдел, забелязах че мърчандайзерите използват планограми - карти, които показват къде да се разположи стоката по рафтовете. Винаги, когато имахме нов продукт (мобилен телефон, аксесоар и т.н.), върху тези планограми, от търговския отдел винаги разполагаха най-новите продукти в средата на рафтовете пред лицата на клиентите. Сега осъзнавам, че това всъщност е грешно, защото хората по-скоро биха се пресегнали надясно, отколкото право в десетката.

Ето и още един факт, затова как магазините биха ни накарали да купуваме повече. Представете си, че се движите по пътека - вие гледате напред. Изисква се усилие да въртите глава наляво или надясно, докато вървите, за да видите какво има по лавиците. Нормалният магазин е създаден за тези несъществуващи хора, които се движат настрани - подобно на фигурите, рисувани в древните египетски йероглифи - вместо да слагат единия крак пред другия. Всички витрини и рафтове се подреждат така, сякаш всеки, който ще ги види, стои и се взира пряко в тях.

Защо купуваме - механика на пазаруването

Очевидният факт, че "магазините трябва да отразяват природата на съществата, които ги ползват" (Пако Ъндърхил) е повече от ясен, предполагам? Въпреки това, голяма част от мърчандайзерите в магазините, не се радва на това познание. Тук говоря за основните принципи в интериорните решения, които взимат архитектите и дизайнерите на веригите магазини. Това, че имаме само две ръце и когато са отпуснати, те се намират приблизително на 120 см от земята, че очите ни се фокусират върху това, което е директно пред тях, но и обхващат периферия, чийто размер частично се определя от фактори на заобикалящата среда. Фактът, че забелязваме по-скоро хора, а не предмети или че е възможно да се очаква и дори да се определи как и къде отиват хората - че ние вървим по предсказуеми пътеки, ускоряваме, забавяме и спираме крачката си, в отговор на заобикалящото ни. Всичко това означава, че където отиват купувачите, какво виждат и как реагират се определя от самата природа на преживяването им по време на пазаруването. Ако заобикалящата среда в търговските обекти иска да се приспособи успешно към пазаруването, тази сложна матрица от поведения трябва да бъде проучена и ясно разбрана. 

Ето един пример за безсмислено разполагане на стока. Забелязали ли сте, че хората на паркингите на големите търговски обекти, винаги се движат бързо? И случайно да асоциирате откритите паркинги с една обща характеристика - ужасно време? А сега нека се присъединим към всички, които са се втурнали към магазините. Какво виждаме? Прозорци, знаци или нещо такова - трудно е да се каже, защото слънцето се отразява от стъклата или пък защото навън е тъмно, а осветлението е твърде слабо. Добър пример са паркингите на магазините BILLA. Повечето търговци не променят осветлението в зависимост от това дали е ден или нощ, а това означава, че поне през единия от двата периода, видимостта към витрините е лоша. Следователно, каквото и да продавате на паркинг, не си губете времето там, защото хората преминават винаги бързо и възможностите за улавяне на вниманието им са почти нулеви. 

А да сте забелязали някой да пресича прага на магазина и да спира внезапно, след като е вътре? Всъщност, все още имаме набрана скорост от паркинга и са необходими няколко минути, за да се адаптираме. Едновременно забавяме крачка, нагласяме зрението си спрямо светлината и мащабите. Очите, носовете и нервните ни окончания започват да сортират останалата част от дразнителите - анализът на звуците и миризмите, преценяваме дали е топло или студено и се подготвяме за всичко, което ни предстои да разгледаме.